експорт > пазари

Димитър Данчев, заместник - министър на икономиката и индустрията: В ЕС малките и средните предприятия сигуряват заетост на над 100 милиона души и произвеждат повече от половината БВП в Европа

Приветствие на заместник - министъра на икономиката и индустрията Димитър Данчев към участниците в Годишната среща на президентите на Европейската конфедерация на асоциациите на международните търговски къщи (СIТНА)

Уважаеми дами и господа,

За мен е чест да приветствам участниците в настоящата среща. Бих искал да изкажа благодарност към организаторите Българската експортна асоциация.

Надявам се днешния форум да даде допълнителен стимул за развитието на икономическите връзки между членовете на Европейската конфедерация на асоциациите на международните търговски къщи България и представителите на българския бизнеса.

За България е важно развитието на икономическото сътрудничество с всички страни, в частност страните от ЕС и Европа като цяло. Ние подкрепяме всяка инициатива, която може да допринесе за активизиране на търговско-икономическото партньорство.

В условия на множество икономически и геополитически предизвикателства, пред които са изправени държавите-членки на ЕС (в това число и България), търговската стратегия на Съюза има положително развитие – в последните години са премахнати множество пречки пред достъпа до пазари на трети страни и е предоставена значителна подкрепа на европейските малки и средни предприятия.

В настоящия период на икономическа несигурност, основните усилия са насочени към формиране на широка мрежа от търговски споразумения на ЕС, които да подпомагат растежа на европейската икономика като осигуряват привилегирован достъп до ключови пазари за износ и суровини, чрез диверсифицирани и устойчиви вериги за доставки. Засилване на сътрудничеството с надеждни глобални партньори, предвид променящата се геополитическа среда, придобива определящо значение.

Търговските споразумения на ЕС:

• премахват митата за стоките и отварят пазарите на услуги.
• установяват институционална рамка с държавите партньори, което дава възможност за съвместно наблюдение на изпълнението и предотвратяване и справяне с пречките пред търговията.
• осигуряват на Комисията и нейните партньори инструменти за обмен на информация и взаимно предоставяне на актуализации на техните законодателства, с цел гарантиране на спазването на ангажиментите, поети по тези търговски споразумения.
• спомагат за популяризирането на стандарти и правила за стоките и услугите, които са съгласувани с международните стандарти и по този начин улесняват търговията.
• допринасят за постигане на целите за устойчивост чрез подобряване на условията на труд и опазване на околната среда в държавите партньори.
• осигуряват ценни платформи за обмен на информация и сътрудничество, изграждане на доверие и споделени цели.

Следва да се отбележи и факта, че много търговски споразумения на ЕС осигуряват правни механизми за гарантиране на изпълнението на ангажиментите, включително, ако е необходимо, чрез уреждане на спорове.

Важна роля в икономиката на България, както и в икономиките на другите страни имат малките и средни предприятия.

В рамките на Европейски съюз (ЕС) малките и средните предприятия (МСП) осигуряват заетост на над 100 милиона души и произвеждат повече от половината БВП в Европа. В България МСП допринасят за 75,7% от заетостта и за 65,3% от добавената стойност в икономиката. Те имат голямо значение за растежа и конкурентоспособността на икономиката и се считат за източник на иновативни решения в отговор на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и ефективното използване на ресурсите.

Министерство на икономиката и индустрията провежда националната политика в подкрепа на МСП. В отговор на съвременните предизвикателства и отчитайки размера, спецификите и потребностите на МСП, бе разработена „Национална стратегия за малките и средните предприятия“ 2021-2027 г.
Основна цел на Стратегията е да се подкрепят българските малки и средни предприятия в усилията им да бъдат по-конкурентоспособни, дигитализирани, устойчиви и експортно ориентирани предприятия, които да произвеждат стоки и услуги с висока добавена стойност, използвайки следните три подхода за постигането й:

1. Повишена конкурентоспособност;
2. Специализация във високотехнологични производства, знания и услуги;
3. Регионално равенство.

Национална стратегия за МСП за периода 2021-2027 г. поставя приоритет върху секторите във високотехнологичните и средно към високотехнологичните производства и услугите с интензивно използване на знания, като например:

1. Високотехнологични производства – каквито са „Производство на лекарствени вещества и продукти“ и „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“;
2. Средно към високотехнологични производства например „Производство на машини и оборудване“, „Производство на химични продукти“, „Производство на автомобили“ и др.;
3. Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания, напр. „Далекосъобщения“, „Дейности в областта на информационните технологии“, „Информационни услуги“, „Научно-изследователска и развойна дейност“, „Архитектурни и инженерни дейности“ и др.

В периода 2008-2022 г. делът на българските МСП във високотехнологичните производства и услугите с интензивно използване на знания се е увеличил от 15,5% на 23,0%, като се очаква увеличението да продължи и през следващите години.

За реализирането на мерките в Стратегията, които изискват финансиране, такова се осигурява към момента по линия на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и предстои започнат да действат първите процедури по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027 и Плана за възстановяване и устойчивост.

Сред мерките конкретно са заложени такива, които да опосредстват по-лесния достъп до финансиране за МСП и използването на разнообразни източници на финансиране, мерки които ще облекчат условията за бизнеса, ще улеснят участието на МСП в обществени поръчки и такива, които ще повишат експортния потенциал и навлизането на нови пазари. Специално внимание е отделено на приоритетни области Дигитализация и умения и Околна среда.

Чрез област Дигитализация и умения се адресират конкретни мерки в подкрепа на МСП:

• Да въведат дигитални технологии с цел автоматизация и роботизация на производствените процеси;
• Да внедрят модерни ИКТ решения, решения за съхранение на данни и др.;
• Да подобрят уменията си в области като ИКТ, дигитализация, киберсигурност.

Стратегията има амбицията да популяризира и улесни прехода към кръгова икономика сред МСП и да ги насърчи да постигнат екологосъобразно, ефективно и устойчиво развитие, което ще доведе до устойчив икономически растеж. В тази връзка в Стратегията са заложени мерки, които да подпомогнат МСП:

• Да се интегрират по-добре в европейските вериги на стойността, в контекста на кръговата икономика;
• Да подобрят своята ресурсна ефективност;
• Да подобрят екологичните си показатели;
• Да възприемат производството и дистрибуцията на зелени продукти и др.

В подкрепа на бизнеса и на разширяване приложението на дуалното обучение (обучение чрез работа), Министерство на икономиката и индустрията разработи и поддържа „Информационна база данни (ИБД) на работодателите, които отговарят на изискванията за участие в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа (дуална система на обучение)“.

Политиката на Министерството на икономиката и индустрията, свързана с дуалната система на обучение, допринася за постигане на устойчив икономически растеж чрез осигуряване на квалифицирани кадри за бизнеса. Тя е ефективна форма на плавен преход от обучение към работа, поради което има съществена роля за квалификацията на работната сила.

Очакваме днешният форум да надгради постигнатите резултати и да положи основните за нови проекти с дългосрочен хоризонт за изпълнение. Още по-позитивно за мен е, че българските фирми и компании от различни европейски страни ще поставят основата за дългосрочно сътрудничество за реализацията на общи проекти.

В заключение бих искал да подчертая, че в лицето на екипа на Министерство на икономиката винаги ще намерите готовност за съдействие и подкрепа.

Желая на участниците в настоящия форум успешни бизнес контакти.

Още за CITHА

Европейската конфедерация на асоциациите на международните търговски къщи e създадена през 1956 г. в Брюксел и е призната от важни международни институции като Световната банка, МВФ, UNCTAD, ОИСР, СТО, Комисията на ЕС и др. Днес организацията има много редовни и асоциирани членове в цяла Европа, включително Австрия, Германия, Франция, Унгария, Италия, Швейцария, Турция, Обединеното кралство и др.

Генералната цел на Европейската конфедерация на асоциациите на международните търговски къщи е през настоящата година да се постави акцент върху Източна Европа като се даде възможност на членовете на организацията да се запознаят с местните познания и разбирания за пазара, както и с възможностите за осъществяване на бизнес в тази част на Европа.

(Годишната среща на президентите на Европейската конфедерация на асоциациите на международните търговски къщи (СIТНА) се състоя по покана на Българската експортна асоциация и бе осъществена с организационното съдейстивие на сайта exporter.bg)

Снимки: Божидар Марков